BG    EN  

Биосфера
    Фауна
    Флора
    Гори

Флора

      

Растителният свят на Пирин – място, където природата е разгърнала щедро своето майсторство
      Пирин е една от най-оригиналните във флористично отношение наши планини. Тя се характеризира с изключително растително разнообразие и висок процент на ендемичния компонент. Причина за това са твърде разнообразните условия, породени от съчетанието на южна географска ширина и голяма надморска височина. Освен това в планината и особено на територията на НП “Пирин”, условията на релефа са твърде разнообразни и благоприятстват съществуването на голям брой екологични ниши, които служат като местообитания на различни растителни видове. Особено важна роля за разпределението на растителните видове играе реакцията на основната скала. Тук се срещат както силикатни, така и варовити терени. Езерата и потоците също разнообразяват условията, създавайки по-влажни местообитания за влаголюбивите видове.
                      Нисши растения и гъби
        Водорасли  - сравнително най-слабо изучената растителна група на планината. Причината за това е голямото им разнообразие, както и трудоемкостта на събирането и определянето им.
Общият брой на видовете на територията на НП “Пирин” е 165. Те принадлежат към 13 разреда, 25 семейства и 62 рода. Този брой включва минималното количество видове, тъй като в представения списък са включени само онези, които със сигурност са установени в района на Парка. Вероятно броят на видовете водорасли е доста по-голям.
        Мъхове (Бриофлора)
        Бриофлората на НП “Пирин” включва 329 вида. Представители са на 4 класа: Marchantiopsida, Sphagnopsida, Andraeopsida и Bryopsida. Липсват представители на клас Anthoceropsida.
       Видовете принадлежат към 64 семейства и 138 рода. С най-много видове са
представени семействата: Grimmiaceae – 23 вида, Amblydtegiaceae – 23 вида, Bryaceae – 21 вида, Brachytheciaceae – 19 вида, Sphagnaceae – 15 вида, Dicranaceae и Scapaniaceae – по 13 вида и Polytrichaceae – 12 вида.
Най-многобройни са родовете Sphagnum с 15 вида, Bryum с 13 вида, Scapania и Grimmia с по 11 вида и Mnium и Brachythecium с по 10 вида.
        Мъховата флора не се отличава с голям брой консервационно значими видове. Един вид е включен в Бернската конвенция /Buxbaumia viridis/и два вида в Приложение ІІ на Директивата за опазване на дивата флора и фауна и нейните местообитания /Buxbaumia viridis и Dicranum viride/.
       Лишеи
       На територията на Национален парк “Пирин” са установени 367 вида лишеи, което е около 52% от видовете в българската лишейна флора. Болшинство от тях принадлежат към клас Ascolichenes и само незначителна част са несъвършените лишеи и лишеи с неясно систематично положение.
       Най-много представители има разред Lecanorales, около 90% от лишеите. С повече от 10 вида са 12 семейства, като най-богати са такива семейства като Lecideaceae, Theloschistaceae, Parmeliaceae, Lecanoraceae, Physciaceae, Cladoniaceae. Най-голямо видово богатство има при родовете Caloplaca, Lecanora, Cladonia, Peltigera, Parmelia, Lecidea и др.
       Гъби (Макромицети)
       Установените в Пирин таксони се отнасят към 3 отдела (Myxomycota, Ascomycota и Basidiomycota), 3 класа, 28 разреда, 67 семейства, 152 рода и 375 вида. По отношение на екологичните си особености и спецификата на субстрата (гостоприемника), установените макромицети в Парка се разпределят в две основни групи: сапротрофи, усвояващи мъртва органична материя, и биотрофи, развиващи се върху живи растителни организми.
       Шест от видовете са включени в Червен списък на гъбите в България, европейския Червен списък и в  Приложение І на Бернската конвенция.
       В НП “Пирин” се развиват редица гъби с превъзходни вкусови качества като: Agaricus arvensis (анасонова печурка), A. silvaticus (кафява горска печурка), Boletus edulis (обикновена манатарка), B. pinophillus (борова манатарака), Cantharellus cibarius (пачи крак), Lepista nuda (виолетка), Macrolepiota procera (сърнела), Marasmius oreades  (челядинка) и др.
        Висши растения
       На територията на НП Пирин са установени общо 1315 вида и вътревидови таксони, което представя около 1/3 от флората на България. Видовете принадлежат към 484 рода от 94 семейства.
       Анализът на флорните елементи показва, че флората на Парка е запазила до голяма степен автохтонния си облик. Рудералните и плевелни елементи са малко.
       Пиринската флора се характеризира с висок процент на ендемични (местни) видове. Присъствието на ендемичния флорен комплекс на територията на Парка е съсредоточен главно в северната част, но някои от ендемичните видове, особено балкански имат широко разпространение из целия Парк. В НП „Пирин” се срещат 18 локални, 17 български и 86 балкански ендемита.
       Локалните ендемити растат единствено в Пирин и никъде другаде по света!
       Такива са Пирински мак (Papaver degenii ), Пиринска ливадина (Poa pirinica), Урумов и Кожухаров окситропис (Oxytropis urumovii, O. kozuharovii), Йорданово зеле (Brassica nivalis ssp. Jordanoffii), Бъндеришко шапиче (Alchemilla bandericensis), Пиринско шапиче (Alchemilla pirinica), Келерерова асинеума (Asyneuma kellerianum), Пиринска песъчарка (Arenaria pirinica), Пиринска острица (Carex pirinensis), Пиринска злолетица (Erigeron vichrensis), Давидов лопен (Verbascum davidoffii), Малка пиринска власатка (Festucapirinica), Стояновов еньовче (Galium demissum ssp. Stojanovii), Пирински девесил (Heracleum angustisectum), Яворкова клопачка (Rhinanthus javorkae), Пиринска мащерка (Thymus perinicus), Кошаниново бясно дърво (Daphne kosanini).
       По- интересни от българските ендемити са Фердинандова гъшарка, Урумов кривец, Българско вятърче, Костова тлъстига. Балканските ендемити са много на брой, като някои от тях са често срещани видове.Такива са например  златистата кандилка, дребнолюспест карамфил, балкански зановец и редица други.
Много от растенията са редки и защитени. Общо 114 вида, срещащи се в НП „Пирин” са включени в Червената книга. От тях с категория “изчезнал” е един вид – Carex rupestris, с категория “застрашен” са 15 вида и с категория “рядък” – 98 вида. Общият брой на защитените от закона видове е 54.
       Лечебни растения
       За територията на НП “Пирин” са установени 182 вида, отнесени към категорията лечебни растения от 59 семейства. Най-многобройни са видовете от Rosaceae - 20 вида, Lamiaceae - 17 вида и Asteraceae - 13 вида.
       Дирекция НП”Пирин” е картирала всички находища на лечебните растения на територията на Парка.
       От установените общо 182 вида лечебни растения, 2 са включени в списъка на ендемитите (балканска пищялка и пиринска мащерка като част от Thymus sp. diversa), един е реликтен вид Orchis pallens (като част от Orchis sp. diversa), 10 вида са включени в Червената книга на България, 6 са защитени от закона лечебни видове и 17 са под специален режим на стопанисване. От видовете, включени в Червената книга на България и защитените от закона, най-голямо разпространение имат петнистата тинтява (Gentiana punctata L.) и златовръх (Rodiola rosea L.), а мечото грозде е локализирано в района на х. Яворов.

       Икономически ценни видове
       От особено стопанско заначение са ценопопулациите на черната боровинка (Vaccinium myrthillus L.), която заема най-голяма площ от лечебните растения на територията на Парка. Със стопанско значение са и видовете мащерка (Thymus sp. diversa) и очанка (Euphrasia officinalis complex). Интерес от гледна точка на стопанското ползване в парка представляват и лечебните растения, разпространени в егречните съобщества, като алпийския лапад (Rumex alpinus L.), чувена.