BG    EN  

Резерват " Юлен"

        Със заповед РД -223 от 26..08. 94 г. на Министерството на околната среда се създава резерват "Юлен" с площ 3156.2 ха. Той попада изцяло на територията на НП "Пирин."
    Целта на природния обект е да се запазят без човешка намеса образци от горски, субалпийски, и алпийски екосистеми върху силикатна скална основа и находища на редки, застрашени и ендемични животински и растителни видове.
    Територията на резервата е разположена от 1650 м до 2851 м надморска височина. В геоморфоложката структура на района са добре изразени глациални и периглациални форми, образувани през плейстоценското захлаждане на климата.
    Основната скала е представена от гранити, гранитогнайси, кристални шисти и само в Стражишкия циркус има наличие на ултрабазични скали от карбонатно-силициевата свита. В резервата са включени няколко езерни комплекса. Това са Василашките, Типитцките, Стражишките, Полежанските, Дисилишките езера и няколко единични, от които изтичат малки планински реки.
    Климатът е планински. Вегетационният период на растителността е къс - от 100 до 130 дни. Почвите са кафяви горски, планинско- горски, тъмноцветни и планинско-ливадни.
    В резервата има вековни гори от бяла мура , бял бор , смърч , ела, и клек . Единично се срещат многовековни дървета и от черна мура. Флората на резервата има богат видов състав. Установени са 700 вида висши растения.
    Четиридесет и четири от тях са включени в Червената книга на България. Ярки представители са планиският божур , нарцисовидната съсънка и златистата кандилка . Тук се срещат видове останали от ледниковия период. Такива са черния емпетрум и разпростряната сибалдия.
    Резервата играе голяма консервационна роля за видове като шиполиста,слоновото хоботниче, скалната острица и др.
    От животинския свят на резервата типични представители на бозайниците са мечката , вълкът, и дивата коза . Най-многобройни са птиците. Характерни за резервата са синигерите, кълвачите, сокерицата глухарят и балканският кеклик На припечните места може да се види усойницата, а в някои от езерата и реките се срещат балканската пъстъ
рва.