брой 3        
   година 2009
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
  Какво направихме заедно?
  Дървоводната хвойна в Пирин
  Пиринските цветя
  Мравките-тайнствените владетели на Земята !
   Преоткрий Сребърна ...
   ЗМ "Малък Канагьол"
   Следи от древен живот в подножието на Пирин
   Обичам те Пирин ..
 

А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
 
2009
2010
2011
2012
2013

             Когато навлизаш в Разложката котловина през седловината Предел, много скоро от дясно, пред очите ти започва да расте Пирин. За новопристигащия гледката е впечатляваща и много пъти съм наблюдавала как чувствата му преминават от любопитство през изненада, за да стигнат бързо до възторжени възклицания. На разклона за хижа „П.К.Яворов” пътят завива към планината, което е и един от основните подходи към северния дял на Пирин. От това място, особено привечер на фона на теменуженото небе, Пирин е неповторим. /снимка/ Тогава разбираш защо в народните песни планината е живо същество, което говори, радва се, плаче ... А с карта в ръка спокойно можеш да разучаваш върховете – като започнеш от най – западния Седелец, преминеш през Даутов връх, под който е „населената” с джинове /духове/ Джинджирица – част от биосферния резерват „Баюви дупки - Джинджирица”, та стигнеш на изток до  красивия връх Тодорка. Всичко е като на длан, обозримо, близко, но и величествено.
     В подножието на планината, в местността Бетуловото*, сега израства нов град от туристически обекти. С него местните хора свързват своите надежди и очаквания за по-добро бъдеще. / снимка/. Дали това е така - времето ще покаже, но някога обширната  местност е била осеяна с църнакови гори / църнак – черен бор/, поляни и пасища. Техен собственик бил помохамеданчения българин Бейтула, което дава и името на местността.  В източния край на Бетуловото се намира пещерата „Спропадналото”, появила се  при голямото земетресение от 1904 г. Още на входа и чуваш страховитото бучене на подземните води, намерили  излаз при извора „Кьошка”. На моравата, в близост до жизнерадостно бликащия извор  в това уединено и закътано място / кьошк – тур. – уединено място/ дълги години първенците на Разлог -  и турци, и българи, са почивали. И на още едно място, недалеч от Кьошка, същите води бликат на повърхността – при „Изворо”.  Много отдавна предците ни са оценили този дар на Пирин, защото в същата местност археолозите фиксираха две поселения от късно-желязната епоха и Античността, заедно с голямото антично селище в „Цръвено бръдо”.
     Значително по размери антично селище и още две по-малки поселения са регистрирани в другата голяма местност „Круше”. Тя е разположена между „Бетуловото”  и Предел. Сладкодумният Костадин Радушин от Разлог ни е оставил своята легенда за името. Дошли преселници от поречието на Стримона, харесали мястото за живот и в центъра на новооснованото  селище старейшината посадил крушица дивачка. Така селището получило името си Круше, пренесло се и върху местността. С големи камъни хората оградили руини от старите поселения, за да достигнат до нас не нещо друго, а храмовете на предци ни, известни с имената „Св. Никола”, Бялата и Писаната църкви. На втория ден от Великден, до средата на миналия ХХ век, цялото население на гр. Разлог, в празнични премени, отивало на „Св. Никола” на общоградския събор с празничните родови трапези, с хората, с конните надбягвания..., за да отдадат почит на предците си на старото им местообиталище.
     През 2006 г. започна археологическото проучване на Писаната църква, продължило и през 2007 г. по проекта „По пътя на ранното християнство” . Резултатите са не само добри, но и неочаквано кореспондиращи със самото наименование на проекта. Култовите сгради се оказаха две, вписани една в друга, строени в различни епохи. По- голямата църква с външни размери 23,15/ 8,50 м. е по-старата църква. Начинът на градеж и находки от обекта, дават основание на археолозите да я датират V-VІ век. От южната страна, в непосредствена близост до църквите, частично е разкрита още една сграда. „Тя, заедно с ранната църква, най-вероятно са част от архитектурен комплекс” – казва археоложката н. с. Цветана Комитова, ръководител на археологическото проучване на обекта.  Известно е обаче, че на северозапад от Писаната църква, в подножието на Рила в м. Катарино, разложко землище, е регистрирана още една раннохристиянска църква. Народът я помни като „Св. Илия” и при това като манастир. По начина на градеж, планова схема и налични  мраморни находки тя също е датирана V-VІ век, а в близост до нея е регистрирано светилище от ранножелязната епоха. Тези две раннохристиянски църкви, за които има сериозни податки, че са част от манастири, са неоспоримото свидетелство, че още в V-VІ век значителна част от местното тракийско население вече е християнизирано. По някакви причини ранната църква в м. „Круше”  е опожарена и частично разрушена.
     По-късно майсторите в нейното вътрешно пространство изграждат малката /размери 5,60/4,50 м./ триконхална*  църква, запомнена като „Писаната”, сиреч изписана, украсена. И още в 2006 г. се доказа верността и силата на народната памет. Фрагменти мазилка със стенописи се откриха in situ /на място/ в най-ниската част на стените непосредствено над пода. Силно натрошени фрагменти от мазилка с остатъци от стенописи са намерени и в насипа покрай стрените, и по средата на наоса пред олтарната маса. Цветната гама е в тъмносиньо, червено, бяло, жълто, оранжево, като изследователите предполагат  наличието на стенописна украса и на купола. Строежът на малката църква засега е отнесен към ХІІІ век, като има сериозни предположения и за ХІ век. А според реставратора Христо Попкостадинов, стенописната украса е от началото на ХІV век. Драматичните събития не  подминават и този храм. В цялото пространство на наоса** пръстта е черна, пепелява, на места отухлена от силен огън. В по-късен период малката църква е разширена допълнително с изградения доста обширен нартекс*** с размери 13/6,60 м.
     Без съмнение в един комплекс със селищата и църквите в м. „Круше” е и късноантичната крепост „Калята”, отстояща на около 5 км  от тях и попадаща в зоната на НП „Пирин”. /снимка/ Със стръмните си склонове и запазени зидове до 4 м височина крепостта е предизвикателство към стремежа за познание на миналото и природата.  
     Древни селища, крепости, култови места е прикътал в полите си Пирин. Както преди стотици години, така и сега хората преплитат живота си с тази красива планина.

                                                        Емилия Кадурина – гр. Разлог


     * старото име на м. Бетолово
     * *Наос – вътрешната част на храма
     *** Нартекс – предверие на храм     

 
 
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 0749 / 8 82 04, факс : 0749 / 8 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin.bg