брой 3        
   година 2009
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
  Какво направихме заедно?
  Дървоводната хвойна в Пирин
  Пиринските цветя
  Мравките-тайнствените владетели на Земята !
   Преоткрий Сребърна ...
   ЗМ "Малък Канагьол"
   Следи от древен живот в подножието на Пирин
   Обичам те Пирин ..
 

А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
 
2009
2010
2011
2012
2013

   Защитена местност (ЗМ) „Малък Канагьол” е каньоновидно суходолие, разположено в централната част на Добруджанското плато, намиращо се на територията на общините Силистра, Кайнарджа и Алфатар. Началото му е близо до българо-румънската граница до с.      Богорово.
Площта на ЗМ е 3699,641 дка и попада в горски фонд. Стопанисва се от Държавно горско стопанство „Силистра”, под контрола на РИОСВ-Русе.
    Защитената местност, в по-голямата си част се припокрива в защитени зони „Хърсовска река” по Директивата за птиците (BG 0002039) и Директивата за хабитатите (BG 0000106).
    Сухите реки са врязани дълбоко в древните варовици – утаечни скали, които водят началото си от праисторическото Сарматско море, отпреди 50 – 60  милиона години. По време на ледниковите и междуледниковите периоди коритата им окончателно се оформят и разнообразяват с десетки пещери и скални образувания. Местността представлява суха речна долина, където водите се губят в карстовия терен.
    Долината е сравнително права, но при село Кутловица образува множество завои. На много места по суходолието има отделни ниски скали и скални масиви, които в южната и северната му част се издигат до 60-70 м височина. Около суходолията са разположени селскостопански площи. Реещите се птици използват суходолието на Хърсовска река като миграционен коридор – част от западно-черноморския прелетен път Via Pontica. Установено е, че от тук прелитат ята бели щъркели (Ciconia ciconia), а също и грабливи птици, включително световно застрашения степен блатар (Circus macrourus).
    Отвесните скали и склонове са пронизани от пещери, които са местообитания на редки птици като голямата дропла (Otis tarda), яребица (Perdix perdix), керкенез (Falco tinnunculus), дебелоклюна чучулига (Mlanocorypha calandra), степен орел (Aquila rapax) и др. Растителността е със силно степно влияние. В горските формации се наблюдават цер, габър, липа, благун, клен и горун.
    Местността предлага възможности за научни изследвания, развитие на туризъм и спорт – алпинизъм, скално и спортно катерене, но само по маршрути, предварително съгласувани с Министерството на околната среда и водите. Има изградена туристическа инфраструктура в землищата на селата: Васил Левски и Стрелково. Поставени са пейки, беседки и информационни табла. С изключение на зимата, всеки сезон е подходящ за посещение на защитената местност за любителите на природата, тишината и спокойствието, каквито предлага тя.
    Съгласно Закона за защитените територии в местността „Малък Канагьол” се забраняват строителството, разкриване на кариери, сечи, палене на огън, залесяване и разораване на ливадите и пасищата. В периода 1 март – 30 юли е забранено скалното катерене, а от 1 март до 15 юли осъществяването на горскостопански дейности.
    Единствените досега безспорно документирани тракийски скални светилища в Добруджа и на север от Балкана са върху десния бряг на р. Табан, приток на р. Канагьол между селата Поп Русаново, Васил Левски, Стрелково и Кутловища, в Силистренска област. Този култов комплекс включва три скални светилища със скални храмове, култови ниши, ями и площадки, разположени на около 3 км по средното русло на реката. Специално над светилищата, върху високото равнинно плато между реката Табан и Дунав се намира един от най-впечатляващия тракийски могилен некропол в Крайдунавска Добруджа. Между двете селища и северно от тях са локализирани големи тракийски селища, а под самите светилища има дебел културен пласт над 4 м, в който се откривани десетки монети от IV в. пр. Хр.–III в. сл. Хр., както и огромно количество натрошени съдове, много животински кости и следи от огън. Най-вероятно, тези осезателни следи са следствие на култови ритуали, извършвани на скалните площадки пред храмовете. Когато надзърнем във внушителните скални олтари на храмовете над реката, подземните галерии, недостъпните карстови зали и с изсечени олтарни ниши, неволно си спомняме за онзи древен тракийски мит за Залмоксис, когото местните гети почитали като бог, и който извършвал мистерии в пещерния храм над реката Когайон. Централният пещерен храм на Залмоксис наречен „Баджалия” е разположен до с. Срелково. Той представлява естествена пещера с размери 7 х 10 м и височина около 6 м, до която се достига по стръмна пътека и тунел, който някога е бил затварян с дървена врата.
    Това е най-голямата документална колония скални манастири от епохата на Първото българско царство, а и изобщо от X век в границите на Средновековна България и на Балканите. Простира се на разстояние над 50 км по средното русло на сухоречието Канагьол (средновековната река Дриста), по която през IX-X в. преминава най-важният път в българската държава, свързвал столиците Плиска и Преслав в епископската патриаршеска (между 937-971 г.) резиденция в Дръстър (Силистра).

* Според легенда Залмоксис е бил обикновен тракиец от племето гети, който един ден слязал в земята на боговете през отвор в златните скали. При живите се връщал само веднъж годишно, за да чуе желанията на своите събратя. Този ден бил денят на пролетното равноденствие. На същия ден от най-високата скала тракийците изпращали своят пратеник до Залмоксис. Най-смелият, красив и добър сред тракийците бил избиран за пратеник.  Той се хвърлял от скалата надолу към пропастта където имало забучени колове. Ако оцелее, това означавало, че Залмоксис не одобрява пратеника и той не е достоен за говори с него. Цялото племе се отрича от недостойния  си събрат и го оставя да умре в агония, за да не отиде в отвъдният свят на непрестанни веселби и пиршества. На следващият ден ритуала се повтарял и така до успешното отпътуване на пратеника при Залмоксис.

 
 
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 0749 / 8 82 04, факс : 0749 / 8 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin.bg