брой 3        
   година 2009
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
  Какво направихме заедно?
  Дървоводната хвойна в Пирин
  Пиринските цветя
  Мравките-тайнствените владетели на Земята !
   Преоткрий Сребърна ...
   ЗМ "Малък Канагьол"
   Следи от древен живот в подножието на Пирин
   Обичам те Пирин ..

 

А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
 
2009
2010
2011
2012
2013

   Съчетанието от географското разположение и алпийският релефът на Пирин планина, е предпоставка за наличието на нетипични дървесни видове (видове които не са характерни за тези географски ширини). Влиянието на средиземноморския климат, главно по течението на река Струма, е обусловило микроклиматични условия, благоприятстващи развитието на дървесни видове характерни за Азия (Тибет и Хималаите). Такъв е представителят на сем. Кипарисови (Cupressaceae) - дървовидната  хвойна. Това е дървесен вид, включен в списъка на защитените видове в Закона за биологичното разнообразие. Дървовидната хвойна (Juniperus exelsa) се среща в Пирин и Родопите, като най-голямото находище на дървовидна хвойна в цяла Европа, се намира на територията на резерват „Тисата”, разположен в Северния дял на Пирин планина, по течението на река Струма. Именно този вид е дал и името на резервата, от местното название на дървовидната хвойна – “тиса”. Тривиалното, най–често употребявано име на хвойната е “смирка”.
    Дървовидната хвойна (Juniperusexelsa) е представител на сем. Кипарисови (Cupressaceae) и носи характерните за вида особености. Видът не е особено взискателен към почвените условия, но изключително взискателен към климатичните, развива се добре при мек климат и не издържа на студ. Може да достигне на височина до 10 - 15м.
    Листата на младите клонки са люсповидни, наредени две по две срещуположно. Оцветени са в сиво - зелено, като са прилепени плътно към клоните. Листата по долните по-стари клони са разположени по три в прешлен и са игловидни. .
    Интересен факт е, че генеративните органи, често наричани „плодове”, са не нещо друго, а шишарки. Именно при женските шишарки, срастването на люспите води до образуване на т. нар. “галбула”, наподобяваща плод. При развитието на шишарката люспите стават месести, срастват и образуват топчеста, тъмносиня, с бял восъчен налеп шишарка (галбула).
    Шишарките, както и цялото растение, съдържат етерични масла с широко приложение във фармацията и медицината (особеност, характерна за всички разновидности на хвойната).
    Шишарките на обикновената хвойна (Juniperuscommunis) се използват за ароматизиране на алкохолната напитка джин. Названието на тази високо алкохолна напитка идва от холандското наименование на хвойната – "genever". Джинът бил създаден като лекарствен продукт от холандския лекар Франциск Силвиус през ХVI в. Той пръв смесил екстракт от хвойна със спирт и го препоръчвал като лек за много заболявания. Смятало се, че ако се приема редовно, може да предпази дори от чума. Силвиус останал доволен от вкусът на отварата, която изобретил и забелязал, че тя се приема с удоволствие от неговите пациенти! „ Лекарството” бързо се разпространило из цяла Холандия, а не след дълго негова втора родина станала Англия. Именно там било преименувано на “джин”, от сложното “жениевр”.
    За дървовидната хвойна, още от дълбока древност се знае, че съдържа и фитонциди. През 1928 година руският биолог Борис П. Токин открива антибактериални вещества в някои органи на висшите растения. Той ги нарича фитонциди за разлика от антибиотичните вещества, отделяни от лишеите, водораслите и гъбите. Наименованието има латински корен и в превод означава “растение – убиец” (phyton - растение, саеdо - убивам).  Фитонцидите са съединения с различен химичен състав. Това са летливи фракции на етерични масла. Независимо от химичният им състав, за всички тях е известно, че служат като естествена защита на растенията от вредители (микроорганизми). Те имат бактерицидно действие, т. е. - убиват бактериите. Някои фитонциди могат да унищожат причинителите на тежки бактериални заболявания като тиф, дифтерия и туберкулоза. Естествените фитонциди намират широко приложение и в народната медицина. Смята се, че някой от тях дори действат дори върху раковите клетки.


Кирил Максимов, мл. Експерт “Гори”

 
 
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 0749 / 8 82 04, факс : 0749 / 8 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin.bg