брой 3        
   година 2009
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
  Какво направихме заедно?
  Дървоводната хвойна в Пирин
  Пиринските цветя
  Мравките-тайнствените владетели на Земята !
   Преоткрий Сребърна ...
   ЗМ "Малък Канагьол"
   Следи от древен живот в подножието на Пирин
   Обичам те Пирин ..

 

А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
 
2009
2010
2011
2012
2013

     Красивите цветя по Пирин са много – нежни и ароматни, мистериозни!
    Още снегът не се е вдигнал, а някои видове вече са разцъфтели. За други сянката на скалите, която е толкова студена, че напомня за зимата, не е  пречка, за да се покажат в целия си блясък.
    За да се насладим на великолепието на много от Пиринските цветя трябва да се изкачим над 2000 м – там те красят варовити скални зъбери и малки тревисти полянки.
    Много красота, хармония и естетически вкус, природата е вложила във вечнозелените гори на Пирин, живописните поля и пъстрите ливади. Доста труд и търпение е употребила, за да постигне онези причудливи форми в растенията, пред които човек възкликва с възторг. А колко нежност има в техните имена! Златиста кандилка, омайниче, камбанка, теменужка, алпийска незабравка, котенце... На Земята няма нищо по-прекрасно и по-поетично от цветята. Те изпълват душата с неизразимото чувство на близост с природата, будят мечти, създават усешане за лекота, радост, чистота.
    Но нека да оставим да говорят за това самите цветя – истинските съперници на красотата.
    Златиста кандилка (Aquilegia aurea Janka.)
    Изключително красиво  многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови. Стъблото може да достигне височина до 100 см. Приосновните листа са тройноперести, разположени на дълги дръжки. Стълбовите листа приличат на приосновните, но са с по-къси дръжки.
    Околоцветните, обагрени в златисто листчета, са по пет в два кръга  - външният е съставен от разперени встрани листчета, а тези от вътрешния кръг са с широка пластинка, удължена във фуниевидна шпора, в която се отделя нектар. Периодът на цъфтеж е от юни до юли.
    Цветовете са толкова нежни, че на лъчите на планинското слънце изглеждат прозрачни. Дълбоко надебелените, тъмнозелени листа са чуден фон за тях.
    Златистата кандилка е балкански ендемит. Среща се само в България,  Македония, Албания и бивша Югославия. Видът е защитен от закона, включен в Червената книга на България с категория “рядък”.
    В НП “Пирин” можем да видим златистата кандилка по скални поляни около горната граница на гората от 1800 до 2500 м надморска височина.
    Легендите разказват, че... това цвете израснало под стъпките на Дева Мария, когато отивала да посети Елисавета. То символизира нейната чистота, непорочност и святост.
    Нарцисоцветна  съсънка (Anemone narcissiflora L.)
    Многогодишно тревисто растение от сем Лютикови с късо и дебело коренище. Стъблото е високо около 30-40 см, сребристовлакнесто. Изправено, то като че ли търси слънцето. Основните листа са насечени и многобройни, а стъблата – 3 на брой, дълбоко надебелени и разположени в основата на съцветието.
    Цветовете са бели, събрани от 3 до 8 във връхно съцветие. Нарцисоцветната съсънка цъфти от юни до август. Разпространена е в Европа, Азия и Северна Америка.
    В НП “Пирин” можем да я видимм по скални места и алпийски ливади от 1800 до 2700 м надморска височина. Видът е защитен от закона, включен в Червената книга на България с категория “застрашен”.
    Легендите разказват, че... Афродита, гръцката богиня на любовта и красотата, се влюбила в сина на Кипърския цар - Адонис. Заслепен от ревността си, Арес, богът на войната, се превърнал в огромен глиган и разкъсал Адонис по време на лов. Отчаяна, богинята дълго търсила тялото на своя любим, а когато го открила, горчиво плакала. За да запази навеки спомена за него, тя заповядала да израстне от кръвта му нежна съсънка. Цялата природа ликува, когато Адонис се връща на земята при ярките лъчи на пролетното слънце. Много статуи представят богинята с букет от нарцисоцветни съсънки.
    Петров кръст  Lilium martagon L.
    Многогодишно тревисто луковично растение от семейство Кремови. Луковицата е жълта, с яйцевидна форма, дълга около 5 см. Стъблото е изправено, високо от 0,5 до 1,2 м. Листата му са в прешлени, цветовете му - от розово през червено до лилави на цвят, в гроздовидни съцветия. Петровият кръст цъфти през юни и юли, а неговите семена узряват през август. Среща се в тревисти, храсталачни, каменисти и горски местности в цяла България, между 1000 и 2000 м надморска височина. То е широко разпространено растение в региона на Европа и Азия.
    В НП “Пирин” се среща предимно в широколистни гори, храсталаци и поляни.
    Легендите разказват, че... цветето първоначално било бяло. То променило цвета си и станало алено в нощта преди страданията на кръста на Спасителя.  Когато Христос минавал през Гетсиманската градина, всички цветя скланяли глава пред него. Само Петровият кръст не го направил, искайки горделиво Той да го погледне и да се наслади на неговата красота. Спасителят наистина се спрял за минута, но когато тъжният му поглед попаднал върху цветето, то се засрамило от гордостта си, склонило главица и руменина се разляла по цветовете му. Затова Петровият кръст никога не стои с вдигната глава и нощем винаги притваря венчелистчетата си.
    Не късайте Пиринските цветя! Толкова са нежни, че увяхват след минути. Достатъчно е всеки от нас да се вгледа и полюбува на този крехък и скъпоценен дар на природата.


    Павлина Доневичина
мл. експерт “Флора”

 
 
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 0749 / 8 82 04, факс : 0749 / 8 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin.bg