брой2
   година 2010
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
 
Здравец навред ...

 Дни на Пирин 2010 г.
Нови приятели на "Национален парк Пирин"
 Празник за децата
Здравец навред ...
Европейския лалугер
За Джангал и Момини двори
Природен парк "Българка"
Национален конкурс
Обичам те Пирин!

 

 

 

А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
 
2009
2010
2011
2012
2013

 

 

Здравец навред – по скалите гранитни
и между гъстите възлести корени
и  под  елхите – от вихър съборени
и  пред къщята – в градините китни.
                                    Ив. Давидков – „Светлина от скрежа”

    Здравец (Geranium) е род растения, състоящ се от 422 вида едногодишни, двугодишни и целогодишни растения, които виреят в умерения пояс и в планините на тропиците, но най-вече в източното Средиземноморие. У нас той е представен с 23 вида, които обикновено ще срещнем по влажните и сенчести планински места.
    Обикновеният здравец (G. macrorrhizum) е най-популярен. Привързане към влажните, сенчести, каменисти и скални места в планинските райони, като се изкачва до 2500 м надморска височина. Многогодишно тревисто растение с право стебло и силна приятнамиризма и с дълги хоризонтални коренища с кафяви до кестеняви люспи. Стъблата му са високи 15-60 cm. Приосновните листа са с дълги дръжки, стеблените – с къси дръжки, а връхните – приседнали. Всички листа са с жлизести власинки.  Цветовете са събрани във връхни съцветия по няколко на дълга дръжка с чашка и венче от 5 свободни листчета. Плодът е суха кутийка, разпадаща се на пет дяла. Растението цъфти в лилаво-розово през месеците май – август. Расте из цялата страна по сенчести и влажни места.
Като лечебно растение притежава хипотензивно действие (сваля кръвното налягане) [Асенов & кол., 1998], което действие се проявява и при приемане на свежи листа.

    Кръвен Здравец Geranium sanguineum L. (жива трева, щъркулянче)
Среща се по сухите тревисти и каменливи склонове и сред храсталаците главно в предпланинските райони на страната.Многогодишно тревисто растение сразклонено от основата, гъсто окосмено стъбло и със силно развито коренище. Листата са срещуположни, длановидни, многократно разсечени с приятна миризма. Цветовете са единични, червени, разположени върху дълга коленчеста дръжка, с 5-листна чашка, 5­листно венче и 10 тичинки. Плодът се разпада на 5 едносеменни слабо окосмени дялове. Цъфти през юни-август.
    Използват се корените, които се изкопават през есента.
  Притежава основно капиляроукрепващо, затягащо и противовъзпалително действие, което се дължи на танините. Прилага се като настройка при стомашно-чревни възпаления - гастрити, язви, колити, диария от различен произход. Външно под формата на компреси и лапи се използва при кръвотечения от носа и от рани, кожни възпаления, сърбежи, гнойни пъпки, хемороиди и други заболявания на кожата.
  Лечебното растение Geranium Sanguineum L. е подробно и задълбочено проучено от много български автори. Установен е изразен инхибиращ ефект спрямо размножаването на на някои щамове на вируса на грипа.

  Зловонният здравец (Geranium robertianum) е вид от рода Здравец. Расте на сенчести, влажни места. На височина е между 20 и 50 см. Цъфти с дребни, розови цветове. Листата са силно изрязани и към края на лятото придобиват червеникав цвят.
  Надземните му части се използват за лекуване на подагра, ревматизъм, болни бъбреци и стомашни болки.
  Любопитна информация:

  • Почти всички видове здравец се използват в народната медицина при простудни заболявания, стомашни разстройства, кожни възпаления, заболявания на черния дроб и бъбреците, малария, зъбобол, ревматизъм и др. Намират приложение и в традиционната медицина за приготвяне на лекарства. От листата на здравеца може да се извлича витамин С.
  • Тъй като цъфти продължително е познат и като медоносно растение. Медът, събран от него, има златист цвят, богат е на витамини и хранителни вещества, а и е много ароматен.
  • Здравецът съдържа етерични масла, които намират приложение в парфюмерията. Цветовете му служат за боядисване на тъкани в син цвят, а корените обагрят памучните и вълнени прежди в жълто и кафяво.
  • Размножава се по-лесно от всяко друго растение: отчупвате клонче и го засаждате в почвата. Поливате го редовно и скоро се разлиства и цъфти. Тайната се крие в това, че по стеблата има множество коренчета, най-често привидно изсъхнали, които бързо отново оживяват, когато усетят влажна почва и сенчесто място.
  • В България има  пет села, които носят името Здравец, вероятно заради широкото му разпространение и популярност сред всички поколения българи.
  • Здравецът е едно от многото цветя, на които българския народ е дал хубаво, поетично название. В чужбина обаче го наричат с доста груби имена. Така във Франция здравецът е известен като „пуйча трева” (Herbe au dindon), а в Германия – „щъркелова човка” (Storchschnabel).
  • За народа ни здравецът е сърдечен символ на здраве, част е от големите български празници.
Веселие без здравец не започва!
 
 
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 0749 / 8 82 04, факс : 0749 / 8 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin.bg