брой2
   година 2010
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
 
Европейският лалугер (Spermophiluscitellus)

 Дни на Пирин 2010 г.
Нови приятели на "Национален парк Пирин"
 Празник за децата
Здравец навред ...
Европейския лалугер
За Джангал и Момини двори
Природен парк "Българка"
Национален конкурс
Обичам те Пирин!

 

 

 

А  р  х  и  в
Година
 Б  р  о  й
2000
   
2001
2002
2003
 
2004
2
 
2005
 
2009
2010
2011
2012
2013

 

 

   Европейският лалугер (Spermophiluscitellus) е наземен гризач от семейство Катерицови (Sciuridae). Той много прилича на катерица, но за разлика
от нея живее на земята, където копае своите ходове. Европейският лалугер е сравнително едър гризач с дължина на тялото до 20 см и тегло 200-350 гр.
   Има едва забележими малки ушенца,които не му пречат да се провира през своите подземни ходове. Опашката му е дебела, с дължина 4-5 см и му служи за опора, когато се изправя на задните си крака, за да се огледа за наближаваща опасност. Гръбчето му е жълто-кафяво, на петна.    Европейският лалугер е разпространен в югоизточна Европа. Обитава открити необработваеми територии, покрити с ниска тревна растителност– най-често пасища.
   Лалугерите образуват колонии от няколко до няколкостотин индивиди. Те са активни през деня. Обикновено,докато повечето индивиди се хранят,едно или няколко животни застават в изправено положение (поза “колче”) и следят за опасности. При наличие на такива, те издават предупредително изсвирване и всички се изпокриват в дупките.    Европейският лалугер изпада в зимен сън, който продължава около 6-7 месеца. За този период лалугерите не събират хранителни запаси, а използват енергията от натрупаните през лятото и есента тлъстини.    Размножителният период започва веднага след като се събудят от зимен сън (февруари-март).
   Бременността трае около 28 дни.През април – май се раждат 5-8 голи и слепи малки, които прекарват първите 4 седмици в дупката. Лалугерите обитават дупки, които изкопават сами. Там те прекарват нощта, там се крият от хищници, отглеждат малките си и прекарват в сън студените зимни месеци. Храната им е предимно растителна – зелените части на тревисти растения и семена. За предпочитанията на лалугера към узрелите пшенични и ечемични семена свидетелства и родовото му име: Spermophilus означава “обичащ семена”. Нужната вода той си набавя единствено от храната. Когато е на повърхността и се храни, европейският лалугер е застрашен от нападения от хищници. Затова, подобно на хамстер,той набързо събира храната в бузните си торбички и отива в дупката, където на сигурно място я сдъвква и поглъща.
   Много хищни птици (царски орел, скален орел, ловен сокол, малък и голям креслив орел) и бозайници (пъстър и степен пор) се хранят с европейския лалугер, а някои птици (ориенталското каменарче) използват неговите дупки за гнездене. Счита се, че много от тези птици и бозайници изчезват, защото намалява основната им храна – лалугерът.
   През 70-те и 80-те години на ХХ -ти век видът изчезва от Хърватска, Германия и Полша. В Чехия и Словакия броят на лалугерите е силно намалял. В България също се наблюдава намаляване на числеността, но в по-малка степен. По-голямата част от изчезналите колонии са в Софийското поле и планинските райони на страната, а като главни причини могат да се посочат изоставянето на пасищата, застрояването и прекъсването на коридорите за разпространение на вида.
   Европейският лалугер е обявен за СТРОГО ЗАЩИТЕН ВИД.
Включен е в следните български и европейски природозащитни закони и
конвенции:• З акон за биологичното разнообразие – приложение №2;
   • Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) – приложение №2 включваща строго защитени видове от фауната;
   • Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна – приложение ІІІІ и ІІV;
   • Списък на световно застрашените животни на Международния съюз за защита на природата (IUCN) с категория “уязвим”;
   • Червена книга на България с категория “уязвим”.

Използван е текст от
Института по зоология,
БАН

 
 
2700 Банско, ул. България 4; тел. : 0749 / 8 82 04, факс : 0749 / 8 82 02 ; pirin_np@mail.bg
www. pirin.bg