ИМЕНАТА НА СЕДЛОВИНИТЕ В ПИРИН, СПОРЕД НАРОДНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ

   Всяка географска школа по света базира изследванията си на местната терминология и класификация. Българската географска наука не прави изключение от това правило. Като пример може да се даде използването от науката на народни названия, които се отнасят до позитивните форми на релефа. Как биха се изучавали те, ако нямаше думи като планина, възвишение, бърдо, плато, могила или хълм? Несъмнено, планинската терминология е една от най-интересните страни в проучването на Пирин. Народните понятия са безценно богатства на езика ни, от което се ползва и българската наука. В известна степен те са базата, върху която тя се гради.
    Едни от най-интересните названия народният творец е дал на седловините в Пирин. За голямо съжаление те са типичен пример за пренебрежително отношение на авторите на туристическа литература. Не е трудно да се забележи, че хората, които живеят в Пирин ги наричат по различен начин. Едни се именуват премки, други порти, трети превали, четвърти преслапи. Тези различни названия не са случайни, подробност, която сякаш убягва от вниманието на писалите за Пирин. Резултат от загърбването на народната терминология и класификация, са множеството грешки в имената на седловините в Пирин, които намериха място в литературата и картите.
    Почитателите на красивия Пирин трябва да знаят, че различията в названията на пиринските седловини се обуславят от тяхната форма. Нека да надникнем в тяхното значение.
    Портите представляват добре изразени тесни и дълбоки седловини, които гледани отдалеч наподобяват врати – със стръмни оградни склонове. Наричани са още и капии. Любителят планинар по време на своя излет най-лесно ще разпознае имено портите. Типични такива, класически примери, в Пирин са Мозговишката порта и Демиркапия. Порти се именуват и такива седловини, които на пръв поглед нямат тази форма, но представляват скални процепи или стеснения между отделни зъбери или върхове – умалени варианти на врати. Като пример за такъв процеп може да се посочи Синанишката порта.

   Превалите също са със стръмни оградни склонове, но основата (дъното) им е силно издължена, неравна, с малки разлики в превишенията. Най-типичният пример в Пирин е седловината Превала между циркусите Превалски и Чаира. От няколко десетилетия в туристическата литература тя се „титулува“ като порта. И не само там! Често в по-новите карти можем да я срещнем с имената Чаирска порта или Винарска порта, което е крайно неправилно. Тази седловина в никакъв случай не може да се нарече порта. Тя, и намиращата се в непосредствена близост до нея Мозговишка порта, са нагледен пример за разликите между порта и превал. Името на седловината Превала (кота 2605 м) носят – в. Превалски чукар, Превалският циркус и езерата разположени е него.
    Премките приличат на големи седла, по-широки от портите, но по-тесни от превалите. Те са с асиметрични рамена, като едното е по-стръмно от другото. При някои тази асиметрия е много добре изразена – Премката между върховете Тодорка и Василашки чукар, а при други по-малко – Премката между в. Вихрен и в. Кутело. Някои, безименни допреди няколко десетилетия премки, неправилно бяха наречени от туристите превали. Примери не липсват. Премката между върховете Албутин и Разложки Суходол туристите именуваха Суходолски превал, а тази между върховете Разложки Суходол и Баюва дупка (Каменитица) се наложи в литературата с името Каменитишки превал.
    И накрая няколко думи за преслапите. Те не са типични седловини, каквито обикновено си представяме. Те представляват широки, слабо изразени понижения по билата и ридовете на планината, удобни места за тяхното пресичане. Типични такива в Пирин са Солунски преслап, Кабата и Солището.
   автор: Николай Даутов, географ,
   гр. Гоце Делчев,
   съставител на “Пирин - речник и пътеводител”, 2008 год.

2770 Банско,ул."България" 4;тел.:0749/88204,факс:0749/88202;pirin_np@mail.bg www.pirin.bg