ПИРИН!



През люта зима, сняг, виелица и страшни бури,
на божествата надземния трон поисках аз да посетя.
На теб да се изкача, о бурни,
и халата лицето ми да брули.
От там широко на света желаех
слънчевия си блян да възвестя!



Сам по своя стръмен път през снежната пустиня,
покрит с рани, бледен, в скреж и сняг,
вървях с неуморните криле на моите ски дружина,
решил да стигна приказните двери
до отвъдния им бряг!
Над царството ти земно, над мъглите кат море
безбройните ти върхове невъзмутимо там стърчаха.
Кат дивните чертози на неземни богове
Пред чудната ти красота, Пирине, Рила, Родопа и Беласица - мълчаха!



Щастлив, че стигнах до ледения ти чертог,
готов от висините за теб
последната си лебедова песен да изпея,
прегърнал волна воля,
летях кат птица с устрема на малък бог,
подплашения призрак на смъртта подгонил,
с желания в теб да изтлея!



О! Вълшебен и недостижим, Ирин - Пирине,
ти дивен страж си непоколебим
и носиш бляна на славяните един
от Бяло, Черно, Адриатическо море до Балтика,
о, Пирин!



Коста Поптодоров
с. Дебрене, 10. 02. 1939 г.

2770 Банско,ул."България" 4;тел.:0749/88204,факс:0749/88202;pirin_np@mail.bg www.pirin.bg