Кои са били инициаторите и как възникнала идеята за създаване на   
защитената територия Народен парк “Вихрен”?

Разговор с инж. Константин Икономов, директор на Народен парк "Пирин" от 1980 до 1995 г.

 

След създаването на Българския туристически съюз от Алеко Константинов, доскоро се смяташе, че е много по-достойно участието в туристическото движение, отколкото в политически партии напр.,
като това важеше за по-издигнатата част, в интелектуално отношение,
от българския народ.
Веднага след присъединяването на Пиринския край към Родината през 1912 г.започва едно невероятно бързо изравняване във всички области на живота, за което спомага много будната интелигенция навсякъде и особено в Банско.
От архивите на БТС може да се види колко рано и с какъв ентусиазъм  е основано и развивано туристическото дружество; как са били организирани огромното количество излети, преходи, ски-курсове, а по-късно и скални изкачвания и алпиниади; строителството на хижи и заслони. Чест ми е да отбележа, че в тези летописи от първите протоколи за избор на ръководни тела, та чак до 70-те години на ХХ век, както и на всички запазени снимки, особено тези от първи копки и строителството на хижите, ще се открие името или физиономията на някой представител на моята фамилия Икономови. По-късно, когато организацията стана казионна и се използваше за “отчитане на мероприятия”, хората започнаха да се оттеглят. Мен, като председател на алпийския клуб, са ме уговаряли да изготвям фалшиви протоколи и маршрутни листове за непроведени прояви.
Та на темата – има устни сведения за тайни научни екскурзии из Пирин на цар Фердинанд, заедно с видни учени-естествоизпитатели, още преди 1912 г. Самият той, научен изследовател от Европейска класа, веднага след  това организира масирано проучване на Пирин с участието на елита на българската наука от различните научни области, като в тези експедиции се включват и учени от чужбина.

Впечатленията и резултатите от тези изследвания, съчетани с емоционалните иестетически вълнения от красотите на тези нови български земи от страна на местните, така и на столични ценители на природата /започва се от един Иван Вазов/, постепенно създават знанието и усещането, че Пирин е уникална природна даденост, за наше щастие разположена в България, но със значение за науката и културата на Европа и света.
След 1918 г. когато на българския престол се възкачва цар Борис III, българската наука още по-усилено продължава да изследва и да описва Пирин като един от най-интересните и заслужаващи вече държавна и обществена защита природни феномени. Борис III прави десетките си посещения в Пирин, не за да гостува на една или друга видна фамилия, а заради научните си интереси, които водят и до забележителни научни постижения, признати от световната наука още тогава.
Така се стига до обявяването, наред с други обекти от страната, на резерватите “Баюви дупки”, “Джинджирица” и “Сегмент тепе”, които по-късно, при разработката на първия устройствен проект на Народен парк Пирин от 1979 г, са обединени в един резерват “Баюви дупки-Джинджирица”.
След девети септември ускореното изграждане на социализма изисква огромни количества дървен материал, като следите от този жесток поход срещу българската гора личат и днес. Пример затова е изцяло сменения видов състав на ела с бук в горите  на юг от шосето Предел- Разлог, чрез пълното изсичане на елата.
За щастие територията на тогавашното горско стопанство Банско е много малка, и по стара традиция се е смятало, че този район, посещаван много от туристи, трябва да бъде, все пак, щаден до известна степен, като на горското стопанство са спускани донякъде “занижени показатели” за дърводобив.
Въпреки това, при всяко “виене” на навлезлите вече моторни триони, особено около пътищата /най-вече около пътя Банско – Вихрен/ първи скачат за защита на гората активистите на Български Туристически Съюз в Банско.

 


Огромна е заслугата на Константин Хаджииван Хаджирадонов, учител роден в Банско, останал да живее в Ямбол, а после заселен след пенсионирането си в София. Бил е най-добрият познавач на планината, резултат на което е издаденият от него през 1929 г. първи пътеводител на Пирин. Почти няма брой на списание „Български турист”, в протежение на десетки години, където да няма негова публикация и то предимно за Пирин. В активната преписка между него и баща ми, дългогодишен секретар на Туристическото дружество “Ел-тепе” – Банско, основната тема е ограничаването и спирането на сечите в района на града. В последствие в този кръг, включващ редица деятели на БТС, се заражда идеята, подсказана от средите на науката, за обявяването на централната част на Пирин / от р. Бъндерица до Предел, включително обявените отдавна резервати/ за защитена територия. Особено важна роля играе тогавашния кмет и Председател на туристическото дружество - Константин Димитър Радонов, племенник на споменатия по-горе Конст. Хаджирадонов.
В някои периоди от това време Председател на ЦС на БТС е Борис Вапцаров, а ген. Крум Радонов е на висш ръководен пост в Министерство на народната отбрана и с огромно влияние в обществено-политическия живот на страната.
Константин Хаджирадонов обикаля непрекъснато  тези среди и инстанции, както и всички други банскалии и хора от всички краища на Пиринска Македония, живеещи в София. Положително са настроени  и Окръжните органи в Благоевград. Още веднъж подчертавам огромното значение на становищата и подкрепата на научните среди, главно от институтите на БАН и редица Висши учебни заведения.
Всичко това в един момент дава положителен резултат и се стига до решението за създаването на Народен парк “Вихрен”.

Автор на материала инж. Константин Икономов.
Снимки архив на автора

2770 Банско,ул."България" 4;тел.:0749/88204,факс:0749/88202;pirin_np@mail.bg www.pirin.bg