С ЛЮБОВ  КЪМ  ПИРИН  

     В трудните години след „Голямата” Първа световна война и последвалата я жестока разправа с победените народи, довела до драматични бротоубийствени сблъсъци в тях, едно от първите проявления на градивност в нашия район е създаване структури на Българския туристически съюз. В Разлог такова дружество се основава в 1926 г. от прогресивни активисти, намерили упование в ония гладни времена в неизчерпаемия заряд на околните планини и природната красота въобще. Нарекли дружеството „Пирин”.      Иначе още в 1915 г. е създадено Юношеско туристическо дружество „Пирински еделвайс”. Трябва да се подчертае, че и преди тях хората тук са обичали и почитали Пирин планина – качването на върховете й се е смятало за хаджилък и от християни, и от мюсюлмани, а последните са идвали тук със семействата си от различни части на Турската империя на поклонение.  Различното е, че през структурите на подобна общодържавна организация, вече може да се придаде организиран характер на планинарството, да се търсят начини и средства за изграждане на туристическа база.


     Така в 1929 г. Турискическо дружество „Пирин” – гр. Разлог  подема инициативата за построяване на хижа в едноименната планина – в м. Суходолски поляни. Създава се стройна организация за изготвяне на документация и набиране на средства /вечеринки, представления и пр./, но с материали помага и държавата. По същото време се появяват първите хижи в Пиринска Македония, което говори за целенасочена политика в това направление, опосредствано от структурите и на ВМРО с тяхното лоби в Народното събрание. Първата копка е на 12 август 1932 г., а след много доброволен труд и ред пожертвувания от активисти и населението се стига до откриването й на 6 август 1933 г. И двете тържества са уважени от многобройни туристи от района и страната, официални гости. Планът е изготвен даром от архитектите Георги С. Кордев и Вера Веракаджиева. Можем да споменем имената на някои от дейците на дружеството от онова време: Христо Бояджиев, Първан Андреев, Прифан Тумбев, Кръстю Стойчев, Атанас Попадиин, Никола Стойчев, Ангел Захов, Иван П. Захов, Асен Даскалов, Костадин Божанов, Тодор Попов, Никола Костов, Костадин Гарабийски, Кръстана Цветкова, Надежда Стойчева, Кина Каназирева и др. В края на словото си при освещаване на хижата председателят Грую Тулилов обявява, че тя ще носи името на поета Пейо Крачолов Яворов, бродил по тия места като четник.

 

     С разгръщане на дейността се появява клуб по алпинизъм, който после става гръбнак на Планинската спасителна служба тук. Първите смелчаци са: Идаки Динев, Иван Аргиров, Христо Топалов, Гюро Бицин, Ирина Климова, Борислав Захов, Асен Хаджиев, Костадин Цолев, Димитър Циров, Костадин Колчагов, Спас Чавдаров, Живко Тумбев, Захари Околски, Веселин Цацев, Георги Панков, Георги Мишков, Димчо Даракчиев, Никола Трамбев, Любен Коцаков и др. Имат множество изкачвания, премиери, турове у нас, а и експедиции в чужбина. В годините през клуба преминават много наши младежи, а накрая клубът носеше името на съгражданина ни Огнян Михайлов – едно младо момче и по мнение на повечето му съвременници – изключително перспективен алпинист. Беше включен в младежкия състав на експедицията на Еверест, но малко преди началото й загина в лавина до х. „Плевен” в Стара планина. Да се надяваме, че с развитието на туризма в Разлог, ще се възродят  и традициите ни в алпинизма.
Сред първите спасители по-късно са още: Владимир Баров, Лора Кушева, д-р Богомил Цонков, д-р Димитър Гърбев, д-р Марин Мушмов, Илия Андреев, Емил Божанов, Георги Максев, Асен Радев и др.
Учредява се клуб по ориентиране в 1965 г. с първи ръководител Иван Аргиров, който успява да издаде с Иван Керкелов, тогава директор на музея в Разлог, книжка „Разлог и неговите околности” от поредицата „Малка туристическа библиотека”, която претърпява и второ издание. От 1969 до 1973 г. поема клуба Петър Коцаков, а негов приемник оттогава и досега е Божко Вълканов, а работи с 25-30 деца.

Г-н Вълканов, представете накратко вашия клуб.
Вече сме самостоятелни, не сме към туристическото дружество. От 2004 г. се учреди Клуб по спортно ориентиране към Сдружение МИС, работя с 10-15 деца, участваме в лагер-сборове и печелехме материални награди, а сега вече имаме много медали от национални и международни състезания.
Какво е бъдещето на тоя спорт в Разлог?
През 2008-2009 г. Българската федерация по спортно ориентиране отчете успехите ни и ни даде възможност да учредим „Купа Разлог”. Вече проведохме втора година това състезание – в 2 дни и на 2 етапа – спринт и средна дистанция. Дано стане традиционно и получи развие.
Помага ли ви някой?
За направата на карти ни съдейства Община Разлог – м. Предел, м. Катарино и града. Това предизвика интерес и сега вече идват да тренират тук от Националната спортна академия, от Благоевград, има интерес и от чужбина. Догодина федерацията ни гласува доверие да проведем на м. Предел първото национално първенство за възрастовата група 12-14 години.
От какво още имате нужда?
Трябва да довършим картата и на с. Бачево и тогава ще можем да провеждаме пълноценни републикански и международни състезания и с дълги дистанции за всички възрасти. Досега единствен такъв център беше Приморско и всички прояви се провеждаха там. Ние ще сме втория и ще трупаме опит за да сме най-добрите.

       След ориентирането се създава клуб на ветераните туристи с първи председател Атанас Колевичин.


     Друга важна инициатива е изграждане на заслона „Байови дупки” на самото било на Пирин до скалния ръб Кончето в годините 1953-1956 г. То става по идея на Любен Телчаров – професор, доктор патоанатом в Пловдив, основател на Българския планинарски клуб, който прави през 1934 г. първото зимно преминаване на скалния ръб Кончето заедно с Никола Миронски. Предложението е прието с ентусиазъм от Туристическо  дружество „Пирин”- Разлог. С особено желание се залавя Асен Кондев, председател на Околийския народен съвет в града, назначава заръководител на обекта Крум Даракчиев, служител в съвета. Първата година тримата с Асен Влаин, председател на комисията по физкултура, избират мястото, подравнява се и подзижда. После се изработва конструкцията в ДИП - Разлог, сглобява се, детайлите се номерират, разглобява се наново и процедурата по повторното сглобяване на билото се прави, след рискованото пренасяне на материалите дотам с катъри от тукашното военно поделение, под ръководството на офицера Идаки Динев. Заслонът има кубична форма с двойни стени и врати, покрит е с оловна ламарина от Иван Бангеев, закрепен е със стоманени въжета с обтегачи на мястото, монтирана егръмоотводна система, боядисан е, донесени са одеяла. Пак трябва да сме благодарни на доброволния труд и голям мерак на тия хора, а никак не е за подценяване и високата степен на риска. Най-високият заслон в страната много често изпълнява животоспасяваща функция. Всичко това вероятно е направено за 20-годишнината от първото зимно минаване на Кончето. Парапетът през ръба се прокарва в 1963 г.
Постепенно назрява нуждата от нова хижа и възможности за построяването й втората половина на 70-те години на 20. в. Първата копка се прави през 1976 г., а се довършва в 1980 г., разбира се не без „ходене по мъките” на секретаря на дружеството по това време Драго Мишков и безвъзмезден доброволен труд на членовете, а също и осезаема държавна помощ. Официалното откриване става в тържествена обстановка две години по-късно. Тогава се открива и Дом на туриста в Разлог – също нова и специално за целта построена 4-етажна сграда с туристическа спалня и ресторант.
Последните няколко години хижата бе обновена – дограма, санитарни възли и въобще - основен ремонт, под ръководството на настоящия секретар на дружеството Радко Божинов, за което следва да го похвалим.
Ще бъде непростим пропуск, ако не споменем имената на няколко учители в нашия град, които отгледаха поколения запалени туристи /и мене/: Иван Дивизиев, Тодор Попов, Елза Петкова и др. Още на невръстни години „за ръка” отведоха много от нас до „зеленото” училище на планинските върхове, за да останат завинаги в сърцата ни.

В 1984 г. узрява идеята за създаване на Клуб на жени – активни туристки. Учредителките са към 60 наши съгражданки и се случва в новата хижа на 24 февруари. За пръв председател е избрана Ирина Климова, въпреки отвода й, защото единствено тя от всички тях има опит и „образование” в курсовете за инструктури по туризъм, планинско спасяване и алпинизъм.
Г-жо Климова, защо отказахте тогава?
Работех на смени в Родилно отделение на Разложката болница и не можех да разполагам по свое осмотрение с почивните дни. Дейността предвижда организационна работа и възможност да си свободен в официалните празници заедно с другите. Оказа се обаче, че и това не попречи нашия клуб да развие активен туризъм в района, страната и чужбина. Клубът  остави ярък спомен в няколко поколения туристки.
Как стана така, че да се „запалите” по планините?
Още от дете с моите родители ходехме във високата планина за гъби и плодове. Трябва да ти кажа, че руските заселници тук научиха местните да разпознават гъбите и да събират горски плодове – звоници, боровинки, малини... Дотогава нямаше подобна традиция тук. После, като работех на смени, често се налагаше да обикалям върховете и билата сама с карта през делнични дни.
А кой Ви покани в средите на алпинистите?
Идаки Динев при един преход през скалния ръб Кончето. Така стана, че първото ми скално катерене беше пак там – на стената на Кончето. В началото ползвахме тежки конопени въжета, непригодни платненки, облечени кой както намери, а метални клинове ни правеха в мината на с. Елешница. В първите години имахме задължение да поддържаме всяка пролет туровета от нестабилни камъни – един вид ги почиствахме. Но всички неудобства се преодоляват с младежки дух и огромно желание. С любов към планината...
Кой Ви наследи?
За съжаление други жени от Разлог след мене не пожелаха да станат алпинистки, останаха си само туристки. Синът ми Игор имаше огромно желание, но се страхувах като майка и не му позволих да ме последва. Въпреки това, вече като студент, стана алпинист в „Академик”. Беше много близък приятел с Огнян и тежко преживя загубата му. Издаде книга, в която пръв описа всички турове /техническо описание/ на Стъпалата в Пирин. Моят син е най-голямата ми обич, а след него – планината. Хубаво е човек да запази в себе си нещо детско – да може да се радва на разцъфналото цвете, на разпукналата се шишарка, на кафявите нападали иглички от бора, на песента на птицата, на звездите нощем, на луната, денем на слънцето...

     Много хора са оставили следите си по планините наоколо и в душите на приятелите планинари, затова предварително изкам извинение, ако съм пропуснал или сгрешил нечие име. Опитах се в няколко странички да хвана основателите, а пълната история на туристическото движение и традиции е много по-обширна и се надявам постепенно да я съберем.
Илия Тантилов
от Исторически музей – Разлог

2770 Банско,ул."България" 4;тел.:0749/88204,факс:0749/88202;pirin_np@mail.bg www.pirin.bg