Новини

05.11.2012.г.

    

50 години Национален парк „Пирин“!

 

   На 8-ми ноември тържествено ще бъде отбелязана 50-годишнината от създаването на защитената територия – Национален парк „Пирин“, чието вписване в Списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО потвърждава изключителната му стойност и необходимостта да бъде съхранен в полза на цялото човечество!
   Какво е Пирин и националния парк за младите хора, какво е тяхното отношение към проблемите по опазване на околната среда? Отговор на тези въпроси получихме от изпратените от цялата страна фоторазкази за конкурса „Какво за мен е Пирин?!“. Споделеното от Михаела Грънчарова , 17 год., ученичка в  ЕГ "Академик Людмил Стоянов", град Благоевград,  е вълнуващо и задължаващо за нас – възрастните, които сега решаваме какъв да бъде света!

 

 

  Какво е за мене Пирин?

 

 

   Пирин планина се намира в Югозападна България. Тя е част от Рило-Родопския планински масив. Разположена е между долините на Струма и Места. Най-старото познато име на планината е Орбелус, което означава белоснежна. Днешното име произлиза от славянското Перин или Перун, за което се смята, че идва от това на славянския бог Перун. Най-високият връх на Пирин е Вихрен – 2914 м. (вторият по височина връх на Балканите). От Пирин извират Влахинска река, Демяница, Бъндеришка река, Санданска Бистрица, Мелнишка река. Общата площ на планината е 2585 кв. км.


   Пирин е най-красивата, величествена и страховита планина в България. Тя е включена в списъка на Юнеско за природни богатства. С нейните многобройни езера, с разнообразната флора и фауна (сред които се срещат ендемити и видове, защитени от Червената книга на България), с най-старото дърво в България (Байкушева мура – над 1360 години), острите зъбери, недостижимите върхове, „валестите камене” в реките и клокочещите поточета тя ни оставя без дъх и разтапя дори най-суровите сърца.


   Това е общата представа за Пирин за всички хора, но за мен тази планина е нещо много повече. Възприемам я като част от себе си, като неразделна съставна част на моя живот. Аз съм родена и живея в подножието на Пирин; израснала съм,  бродейки из планината и съм възпитана да я ценя, да я пазя и да я уважавам, защото нейното природното богатство не само че е неизмеримо с пари или с други материални вещи, то е неизразимо дори с думи...  Винаги съм оставала без дъх и съм се чувствала нищожна и незначителна пред нейното величие и съм се замисляла какъв творец е природата, за да създаде тази красота  и колко могъща е тя в сравнение с нас.


   Аз, ти, твоят приятел, съседът отсреща, дори онзи непознат – това сме ние – тези, които трябва да се погрижат природното ú богатство да се запази за идните поколения – за нашите деца, внуци, правнуци (...). И когато след време те ни попитат: „Мамо, тате, какво е това еделвайс?” – ние да можем да им го покажем в неговата естествена среда. За да разберат колко уникален, непокътнат и неунищожен е той от онова чудовище – човека, чиито ръце са безмилостни и чиито крака не се замислят, когато тъпчат и унищожават. Нека не ни се налага да търсим подходящите сравнения  и думи, за да им обясним какво всъщност представлява това невероятно цвете.


   Ето защо не трябва да възприемаме Пирин като даденост, а трябва да мислим и да се грижим за нея и да не я използваме като кошче за боклук. Какво ни пречи да приберем собствените си отпадъци в раницата си и да ги хвърлим в предназначените за това места? А най-странното лично за мен е, че ние носим пълната бутилка сок и изхвърляме празното шише, без да ни мигне окото и без да се замислиме за последствията. Защото знаете ли, че една пластмасова бутилка се разгражда между 7 и 14 години? А знаете ли от какви материали е изградена и колко опасни са те за природата? А нима тази бутилка е толкова тежка, за да я сложим в раницата си и да я изхвърлим в града...? Не, вие не знаете и вас явно това не ви интересува, но мен ме боли сърцето, когато се налага всеки път, щом отида на разходка из Пирин, да съм обградена от купища опаковки, найлонови торбички, фасове и какво ли още не. Обидно е, когато изляза сред природата всеки път да си нося ръкавици и чували, в които да събирам отпадъците на останалите, а те да ми се смеят, че го правя. Но аз мисля, че именно ние сме тези, които трябва да променим това положение, защото ако всеки събира собствените си отпадъци, планината няма да прилича на сметище.

   За мен Пирин е начин да се разтоваря, да избягам от всички и от всичко, да спортувам, да се раздвижа.  Тя ни дава толкова много... Пирин е нашата защита срещу природни бедствия; от нея хората събират билки и плодове (в разрешените за тези дейности места, разбира се). Благодарение на тази планина се развива както летният, така и зимният туризъм; но най-вече чрез планината човеците са по-близо до природата, дишат чист и свеж въздух, отдалечени от шума и мръсотията на града. Суетата, лошотията, тревогите и гневът остават зад гърба им и те се отдават изцяло в ръцете на планината и потъват в обятията на нейните прелести.

   Винаги, когато ми остане дори половин час свободно време, аз поемем по живописните пътечки на Пирин, забравям за ежедневните проблеми, разтоварвам се и се замислям все повече и повече за ценностните неща в нашия живот; разбирам кое е важно и кое маложажно. Тази планина ме зарежда с позитивна енергия и ме подтиква да посрещна новия ден с усмивка на лице. Всяка сутрин, като се събудя, зървам величествената Тодорка, издигаща се над моето родно градче и даваща сигурност и защита на живота ми,  и съм сигурна, че денят ми ще мине добре.


   Обичам да покорявам върховете на Пирин и колкото по-нагоре се изкачвам, толкова повече се запъхтявам и изморявам, но и толкова по-упорита и амбициозна ставам и разбирам, че за най-красивата гледка трябва да изкачиш най-високия връх, да положиш усилие и да преодолееш трудностите, но най-важното е да останеш човек!


   Колкото и странно да звучи – Пирин е като моя най-добър приятел, който никога не би ме изоставил и предал; приятел, който като всеки друг страда от жестокостта на хората и се ядосва; приятел, който променя своите настроения със скоростта на светлината и от синьо небето бавно се замъглява, появявят се облаци, променя цвета си на сиво и моят приятел започва да плаче...


   Но в планината хората се променят (поне мнозинството от тях). Там всички са приятели, защото природата е непредсказуема и никой не знае с какво ще го изненада, през какви изпитания трябва да премине и от чия помощ ще се нуждае, за да ги преодолее. Именно поради тази причина по едно неписано правило всеки срещнат се поздравява – макар и само с едно „Добър ден!” и всички взаимно си пожелават приятна разходка!


   За мен Пирин е свидетел на цялата българска история. Планината е приютявала и спасявала четите на храбрите българи и е служила за укритие на слабите и беззащитните.  Не една и две са легендите, които свидетелстват за всичко това. Благодарение на тях повечето езера, върхове, местности (...) са получили своите наименования. Веднага в съзнанието ми изниква легендата за местността Главите, спомняте си я, нали??? Или тази за Тодорини очи и ненагледната мома Тодора, хвърлила се от Пирина, за да защити своята вяра...


   Пирин е източник на ресурси и осигурява поминък на хората. В  миналото планината е изпълнявала функциите на днешната магистрала и е свързвала различните селца и градове. Благодарение на Пирин хората са изкарвали прехраната си и са развивали търговията. Влиятелни банскалии са пренасяли през планината дървен материал до Мелник, а на пътя към вкъщи са вземали вино и други продукти.


   В Пирин планина са най-ярките звезди и най-наситените цветове. Там се чувствам у дома си и там ме обгръщат чистота и любов. Планината ме кара да се чувствам истинска, кара ме да съм добра и силна, пречиствам се и с всеки един удар на сърцето си да се чувствам все по-здрава и все по-жива!:


Ой, красив си, Ирин-Пирин, 
най-красив си на света. 
Покоряваш ти сърцата 
на най-смелите чеда. 
(...)

Който веднъж те погледне, 
Пирин, чудна планина, 
нивга няма да забрави 
твойта дивна красота.

(„Планинска песен”)
Пирин, Пирин, Пирин…

.

 

 

 

А Р Х И В

Н О В И Н И    2012 год.

 

 

 

Зелено училище - „Учебно помагало – „Пирин за деца”

 

Резултати от конкурса „Обичам природата и аз участвам”

 

Урок за Пирин

 

Oбучителен семинар „Учебно помагало Пирин за деца"

 

Честване на 50-годишния юбилей от създаването на защитената територия

 

Есе „Какво за мен е Пирин?!“ от Михаела Грънчарова

 

Конкурс за фоторазказ „Какво за мен е Пирин?!“

 

Представяне на проект „Устойчиво управление на Национален парк „Пирин” и резерват „Тисата”

 

Изложба "Пирин - вълшебната планина"

 

Oтбелязване на Международния ден на правото да знам

 

Места разрешени за риболов в НП Пирин

 

Благодарствено писмо от ДНП Рила

 

Летен обучителен палатков лагер

 

Успешно приключи почистването в НП Пирин

 

Министър Нона Караджова ще направи официално откриване на Еко-училище.  

 

National Geographic    класира Национален парк „Пирин” за „Парк на седмицата”!

 

Зарибяване на реки и езера в Национален парк "Пирин"

 

Ден на Пирин 2012 г. в Банско

 

Участие на каратисти от клуб "Фунакоши" в дните на Пирин

 

Заедно да почистим Пирин!

 

Покана за участие в процедура за възлагане на туристическа дейност

 

Забрана за риболов

 

Дни на Пирин 2012 г.

 

Опознай родния си край! 

 

Образователна програма "Планината - живот в хармония"

 

Отново френски стажанти в НП "Пирин"

 

Конкурс „Рецепти за нашето бъдеще"

 

Конкурс за деца „Обичам природата и аз участвам”

 

Състезание по планинско бягане и колездене в Банско

 

Kонкурс с графити на тема „Водата!”

 

В очакване на летния туристически сезoн

 

ДА ИЗЧИСТИМ БЪЛГАРИЯ ЗА ЕДИН ДЕН!

 

Протокол  за допуснатите и недопуснатите кандидати до конкурса за длъжност младши експерт "Гори"

 

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ФОТОРАЗКАЗ „КАКВО ЗА МЕН Е ПИРИН?!”

 

ДЕН НА ЗЕМЯТА - 22 април 2012 г.

 

Конкурс за длъжността младши експерт ’’ Гори ’’

 

Започна издаване на разрешителни за паша

 

Отбелязване световния ден на водата

 

22 март - Световен ден на водата

 

Предвестници на пролетта

 

Започва приемането на заявления за паша

 

Проект на заповед за обявяване на защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна “Пирин”, с идентификационен код BG000020

 

Проект за опазване на биологичното разнообразие

 

Ден на влажните зони