Новини

19.05.2014 г.

 

22 МАЙ 2014
МЕЖДУНАРОДЕН  ДЕН  НА  БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
„ОСТРОВНО БИОРАЗНООБРАЗИЕ“


   Международният ден на биологичното разнообразие - 22 май, е провъзгласен от Организацията на обединените нации, с цел да се повиши обществената осведоменост, ангажираност и подкрепа по въпросите на биологичното разнообразие. На този ден, през 1992 г., Общото събрание на ООН приема текста на Конвенцията за биологичното разнообразие.


   Тема на Международния ден на биологичното разнообразие за 2014 г. е „Островно биоразнообразие“ -  https://www.cbd.int/idb/2014/
Островите и обграждащите ги крайбрежни водни зони представляват специфични по рода си екосистеми, обитавани често от растителни и животински видове, които не могат да бъдат видяни никъде другаде по света. Изолираността и специфичните условия са довели до развитието на уникални растителни и животински съобщества. Това биологично разнообразие определя културната идентичност и обезпечава съществуването на 600 милиона островни обитатели – една десета от световното население. 


   Научете повече:

  • На Земята има 175 000 острова, които приютяват 600 млн. жители – 1/10 от населението на планетата.
  • Островите и техните океани представляват 1/6 от цялата площ на планетата.
  • Повече от 2/3 от страните по света са разположени върху острови.
  • Повече от 1/2 от 25-те застрашени от бедствия страни в света, се класифицират като малки островни развиващи се държави.
  • Здравите коралови рифове предоставят на съседните брегове най-малко два пъти по-голяма защита от разрушителните вълни цунами, отколкото нарушените или мъртви рифове.
  • Островите и прилежащите им морета и океани приютяват:
  • много от най-уникалните изолирани естествени екосистеми;
    • повече от 1/2 от световното морско биоразнообразие;
    • 1/3 от  най-богатите на биоразнообразие зони на Земята;
    • Остров Мавриций има висока степен на ендемизъм - 70% от висшите растения, 80% от птиците, 90% от влечугите са ендемични.
  • 64% от всички изчезнали видове са обитавали острови.
  • Счита се, че през последните 400 години са изчезнали 724 вида животни, 1/2 от тях са били островни обитатели.
  • През последните 400 години са регистирани 724 изчезнали вида животни, 1/2 от тях са били островни обитатели.
  • Най-малко 90% от видовете птици, изчезнали през последните 400 години, са островни обитатели.
  • Счита се, че около 20% от местните видове, населяващи о-в Мавриций са изчезнали още преди той да бъде заселен от човека. Причина за това са били котки и плъхове, попаднали на острова в резултат на корабокрушения.
  • Инвазивни чужди видове (ИЧВ) причиняват значителни щети върху биоразнообразието и икономически загуби на островни държави:
  • Броят на чуждите растителни видове на Галапагоските острови, се е удвоил за 10 години от 240 на 483 вида и сега те представляват 45 % от флората на острова;
  • Инвазивното насекомо Maconellicoccus hirsutusсе разпространява бързо в целия Карибски басейн, като годишно биват обхващани нови 2-3 острова;
    • Американската норка (Neovison vison ) е била внесена в Исландия през 1931 г. за ползване от кожухарската промишленост. Още на следващата година се констатира, че има избягали екземпляри от фермите, а през  1937 г. е регистрирано размножаване на вида в природата. За около 40 години норката изцяло колонизирана крайбрежните райони на Исландия, променя местните хабитати и става причина за изчезването на някои местните видове, всред които птиците Rallus aquaticus и Podiceps auritus;
  • Гренада докладва загуби от 18.3 милиона щатски долара, дължащи се на инвавзивното насекомо Maconellicoccus hirsutus, което е вредител по растенията (земеделски култури и гори). Само разходите за контрол се оценяват на над един милион долара. Островните държави Тринидад и Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини също отчитат загуби за милиони щатски долари, причинени от въздействието на ИЧВ върху селското и горското стопанство.

      А нашата българска природа?!
Простиращ се на площ от 40 356 ха, Национален парк “Пирин” (НП „Пирин“) заема високопланинската част на Северен Пирин, която се отличава с добре изразен алпийски релеф - силна разчлененост големи наклони, наличие на високи била и дълбоки речни долини. Съчетанието от алпийски релеф, разнообразна скална и почвена основа, и въздушни течения, е превърнало националния парк в дом, богат с уникални екосистеми,  редки растителни и животински видове, голяма част от които са включени в Червената книга на България.
   Едно от най-големите богатства на Национален парк “Пирин” са неговите гори. Те заемат повече от половината площ на защитената територия и имат естествен и неповторим характер. Повече от 90 % от горите са иглолистни и формират добре обособен пояс, който е в голяма степен уникален, поради участието на двата ендемични вида - бяла мура и черна мура. Черната мура, която в България се среща само в планините Пирин и Славянка, е един от ценните дървесни видове в парка. Природната забележителност - Байкушева мура, е от вида черна мура и е едно от най-старите дървета в България,  със своята възраст от около 1300 години. Със средна възраст 150 – 200 години са и естествените гори от черен бор и бял бор, смърч, обикновена ела. На територията на националния парк, макар и рядко, се среща и застрашеният за България вид тис (Taxus baccata). Над 2000 м н. в. върховете са покрити с непроходими гъсталаци от клек (европейски ендемит), над тях са алпийските ливади, скали и сипеи, заети от тревни и храстови видове.
   Характерна особеност на пиринската флора е растителното разнообразие и висок процент на ендемични видове. Причина за това са  разнообразните условия, породени от съчетанието на южна географска ширина и голяма надморска височина. На територията на НП “Пирин” са установени общо 1315 вида висши растения, които представят около 1/3 от флората на България. На територията на парка са установени 18 вида пирински (местни) ендемити, 17 вида български ендемити и 86 вида балкански ендемити. Характерно за пиринската флора е  присъствието в планината на много реликтни (ледникови) видове растения. Общо 114 вида, срещащи се в НП “Пирин”, са включени в Червената книга на България, а 50 вида растения са защитени от различни международни конвенции.
   Животинският свят също е богат и своеобразен. Установени са около 2 091 вида и подвида безгръбначни животни, от които 294 „редки“, 216 „ендемични“, 176 „реликтни“, както и 15 вида, включени в международни списъци на застрашени от изчезване видове. От гръбначната фауна са установени 6 вида риби, 8 вида земноводни и 11 вида влечуги. Голям е броят на птиците, които могат да се видят на територията на парка - 159 вида, които съставляват около 40% от видовото разнообразие за територията на България. От бозайниците са установени 45  вида, които съставляват около 50% от сухоземните бозайници у нас.
   Изключително голяма е ролята на националният парк за запазването на кафявата мечка, лешниковия сънливец, сляпото куче, дългоухият прилеп, обявени за застрашени от изчезване в Европа, за вълка, включен в Световната Червена книга, както и за редките и застрашени видове, включени в Червената книга на България, изискващи неповлияна от човека околна среда - дива коза, глухар, нощни и дневни грабливи птици, трипръст кълвач и др.
   На територията на НП „Пирин“ се намират два природни резервата. Резерват “Баюви дупки – Джинджирица” - един от най-старите резервати в България. Обявен е през 1934 г. с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977 г. е обявен за биосферен резерват по програмата “Човек и биосфера”на  ЮНЕСКО. Резерват “Юлен” е обявен през 1994 год. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф.

   Опазването на това национално и световно природно богатство се осъществява чрез ежедневната работа на всички служители в ДНП „Пирин“. Дейностите, изпълнявани по проект „Устойчиво управление на Национален парк “Пирин” и резерват „Тиста“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“, ще допринесат в още по-висока степен тази неповторима природа да остане сигурен дом за растенията и животните, и същевременно да бъде място за отдих на хилядите планинари.

 

 

 

 

А Р Х И В

Н О В И Н И    2014 год.

 

 

 

52 години "Национален парк Пирин"

 

Дирекция „Национален парк Пирин” – активен член на Български младежки воден парламент

 

Конкурс за видео и снимка

 

Нова книга за Пирин

 

Европейска седмица на мобилността 2014 г.

 

Заповед за ползване на гъби - 2014 г.

 

Забрана за риболов - 2014 г.

 

Указания за ползване на дървесина в НП "Пирин" от местното население

 

Четвърти скаутски лагер "Пирински орли – 2014"

 

Отдадоха почит на загиналите преди 11 години при трагичния инцидент с военен вертолет"Ми-17" при гасене на горски пожар край Разлог

 

Изпитание, но не по английски, а по....пирински!

 

Продължава проучването на пещерите в Пирин

 

Щъркелите

 

На Еньовден в Пирин!

 

Официалното откриване на Посетителски информационен център в гр. Сандански

 

Световен ден на околната среда 05.06.2014 г.

 

22.05.2014 г. - Международeн ден на биологичното разнообразие

 

Заповед за забрана на движение по ски пътя на ски зона Банско

 

Заповед за издадени разрешителни за паша

 

Издаване на разрешителни за паша

 

Дирекция „Национален парк Пирин" участва активно в националната кампания "Да изчистим България за един ден"!

 

Да изчистим България за един ден!

 

Инициативи на Дирекция „Национален парк Пирин“ за отбелязване на Деня на Земята – 22 април 2014 г.

 

22 април 2014 г. – Световен ден на Земятa

 

Приемане на заявления за паша

 

Старият бряст от Сливен

 

Световния ден на водата – „Вода и Енергия“!

 

Партньорство с Професионална гимназия по транспорт гр. Разлог

 

Байкушева мура – най-старото иглолистно дърво в България

 

Работна среща за ПУ на резерват „Тисата”

 

80 години от създаването на резерват „Баюви дупки – Джинджирица“